Хан Крум 802г – 814г.
Междувременно хан Крум с голяма бързина реорганизирал войските си, извикал на помощ околните славянски племена и част от онези авари, които преселил в Мизия, въоръжил „жените по мъжки“, с една дума, на крак била вдигната цялата българска земя. Проходите били завардени и преградени – всичко това станало само за два дни – четвъртък и петък. След известно лутане императорът се осмелил да навлезе в планината, като поел през Върбишкия проход, който българите преградили с дървена стена (дема) и дълбок ров.
В петък срещу събота византийската армия нощувала във Върбишкия проход – войсковите части били разположени далеч една от друга, тъй като теснините не позволявали съсредоточаването им. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Сам императорът пророкувал близкото си поражение с думите:“Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“
Призори на 26 юли (събота) българите нападнали центъра, там, където станувал императорският отряд. Ромеите набързо се въоръжили, но скоро били пометени и ударили на бяг. През прохода протичала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много войници се издавили. Скоро паниката станала всеобща – хора и животни се смесили. Тези, които затънали в тинята, били газени от прииждащите, които преминавали през тях. Накрая бегълците стигнали до дървената преграда – тя била „много яка и мъчно проходима“. Първите, които се опитали да я преминат, попаднали във външния ров, на дъното на който били забити заострени колове. Следващите я запалили, но също попаднали в рова заедно с конете си. Поражението на ромеите било незапомнено -„погубена била цялата ромейска мощ“. Впрочем нека да дадем думата на византийските историци:“И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните (т. е. византийците) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание.“ пише Теофан.
Ромеите твърдели, че императорът загинал още при първия удар „по най-жалък начин“. Но от българските извори знаем, че Никифор бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това „набил, на кол главата му и тя стояла много дни за показ на идващите при него племена“ – пред нея щастливият победител приемал парада на своите войски, коментира с горчивина Теофан. След това заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел здравица със славянските вождове – това пък е признание, че най-голям дял за победата във Върбишкия проход имали славянските племена. Хронистите съобщават и за нещастието на Ставракий, който се спасил от клането при Върбишкия проход, но поради тежко нараняване бил принуден да абдикира от престола и да предостави властта на зет си Михаил I Рангаве.
През следващата 812 г. българските войски се появили в Тракия – през юни бил превзет Дебелт. При тази вест жителите на Анхиало, Берое, Пловдив, Филипи и Никея (между Кавала и Драма) напуснали градовете си.
През септември 812 г. Крум изпратил в Константинопол славянина Драгомир с предложение да се възстанови мирният договор от 716 г. Новият византийски император Михаил Рангаве (811-813) отхвърлил предложението заради клаузата, която предвиждала двете страни да си предават политическите бегълци. Империята все още живеела с илюзията, че може да използува емигрантите от България за политическите си планове.
Крум предвиждал, че предложението му ще срещне възражение, защото придружил мирните си демонстрации със заплахата:“Ако не побързате с мира, ще ударя Месемврия“. Когато преговорите били прекъснати, той се насочил към черноморската крепост и стоварил пред стените й многобройни обсадни машини – те били построени от един покръстен арабин, който бил на византийска служба, но впоследствие избягал при Крум. След около две седмици в Константинопол долетяла тревожната вест, че Крум превзел Месемврия. Като връх на всичко той пленил 36 медни сифона, с помощта на които се изхвърлял прочутият гръцки огън – оръжие, което ромеите пазели в пълна тайна.
