цар Чака – 1299г.
Цар Чака е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.
Политическата криза в България в края на ХІІІ и началото на ХІV достига своя връх, след като цар Чака, един от потомците на Чингиз хан, идва за кратко време на власт в Търново. Това става поради неговата връзка с Тертеровата династия – Чака е женен за най-малката дъщеря на цар Георги І Тертер (1280г. – 1292г.) и сестра на Теодор Светослав Тертер, който пребивава като заложник при татарите около 10 години.
Цар Чака е син на хан Ногай, роден от първата му съпруга Алаха. Бащата на цар Чака се издига до пръв военачалник и велик везир на ”Златната орда”, като поставя за ханове свои марионетки. През 1299 г. хан Токту се опълчва срещу Ногай и в ордата започва междуособна война, в която Ногай е победен и убит. Чака се опитва да запази бащиното си наследство и дори да заеме върховната власт, но не успява. Той побягва в Бесарабия, а после към България.
Придружаван от своя шурей Теодор Светослав, с малък отряд цар Чака стига до стените на Търново с намерение да установи тук властта си. Това хвърля в паника царица Смилцена и нейният син Иван Смилец. Те напускат столицата и търсят закрила при деспот Алдимир в Средногорието.
Търновските боляри отказват да пуснат цар Чака в града, но Теодор Светослав спечелва доверието им с щедри подаръци и те отварят вратите на столицата.
Чака не е коронясван за български цар, тъй като е мюсюлманин, но фактически е признат за ”господар” по силата на васалната зависимост от времето на Ногай. Същевременно Теодор Светослав влиза в правата си на съвладетел, като по този начин се възстановява положението отпреди 1292 г.
Част от болярите и патриарх Йоаким се обявяват срещу Чака и Теодор Светослав като натрапници в Търново, особено след като научават, че хан Токту изпраща войска срещу България.
През това време Теодор Светослав действа решително и се справя с опозицията, като екзекутира патриарх Йоаким, обвинявайки го в предателство. Но той също осъзнава, че присъствието на Чака в Търново носи голяма заплаха, тъй като пълководците на хан Токту Бурлюк и Тонгуз приближават Търново, което е приютило цар Чака.
Чака е заловен и обезглавен от Теодор Светослав и главата му е изпратена като дар на хан Токту. Като израз на благодарност татарският хан отстъпва на цар Теодор Светослав старите български земи до устието на р. Днестър, включващи крепостта Белград-Монкастро (дн. Белгород Днепровски в Украйна).
Така със смъртта на цар Чака и идването на българския престол на цар Теодор Светослав (1300-1321) се слага край на половинвековната татарска зависимост на България.
