Никола Обретенов

Между 20 – 21 август 1874 г. участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира за председател на комитета Любен Каравелов, за секретар Христо Ботев и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България (заместник на Васил Левски).

През август 1875 г. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев. Взето е решение за въстание в България около средата на септември 1875 г. Страната е разделена на революционни окръзи: Русенско-Шуменски (включващ Варна и Разград с апостол, Никола Обретенов), Старозагорски (апостол Стефан Стамболов), Търновски (с апостол Михаил Сарафов), Сливенски (с апостол Таню Стоянов) и Ловешко-Троянски (с апостол Стоян Драгнев). На Стоян Заимов е поставена задача да подпали Цариград, на Христо Ботев да доведе Филип Тотю от Одеса, и на Панайот Хитов да води преговори с Белград.

До избухването на Старозагорското въстание на 16 септември 1875 г. участва дейно в подготовката на Червеноводска въстаническа чета, и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др. След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души. На 27 септември 1875 г. се укрива в дома на драгомана на Руското консулство Карамихайлов, който организира бягството му в Румъния.

През септември 1875 г. Никола Обретенов и Стоян Заимов, са настанени от Димитър Горов, в една квартира в Гюргево, която наричат „Казармата„. През октомври към тях се присъединяват Панайот Волов, завърналите се от Цариград, Георги Бенковски и Иваница Данчев, и Христо Караминков. Към края на месец октомври от Букурещ идват Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов.