Цар Смилец 1292г. – 1298г.
Цар Смилец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292г. до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис, т.нар. Средногорско княжество.
След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за рашкия престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението. Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:“След Чака Смилец изчезва“.
