Тонка Обретенова – Баба Тонка
1812г. – 1893г.

Тонка Обретенова – баба Тонка е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите и са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Женена е за известен абаджия и търговец в Русе Тихо Обретенов (1831). От брака си имат пет момчета и две момичета.

Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение.
След смъртта на съпруга й Тихо Обретенов (1808г. – 1869г.), на нейните ръце остават грижите за многобройното семейство. Включва се в организираната национално-освободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.
През 1867 г. синът й Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград. През 1868 г. брат му Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир.
Със съдбата на четниците е свързана една от най-достойните постъпки на Баба Тонка – благодарение на нея останките от обесените са погребани по християнски, а черепът на Караджата укрива в дома си и той става национална реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка ги посреща с тази светиня.
Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. По време на Априлското въстание той е сред Ботевите четници и става свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.
През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.
В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода за участие в Априлското въстание.
Другата дъщеря – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 г. През 1882 г. тя се омъжва за Захари Стоянов.
Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на 19.век. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода.