цар Константин Тих – Асен
1257г. – 1277г.

Константин Тих – Асен  управлява Второто българско царство от 1257 г. до 1277 г. Константин е син на скопски благородник и болярин с името Тих (съкратено от Тихомир или подобно), живял в началото на 13-ти век. По майчина линия Константин Тих – Асен е родственик (внук от дъщерята) на великия жупан на Рашка Стефан Неманя и съпругата му Ана Неманя, които и двамата независимо един от друг са преки потомци на Комитопулите. След влизането му в Търново, Константин Тих сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император и внучка на Иван Асен ІІ. С това Константин придобива правото на фамилното име Асен и установява задължителната за времето си династична връзка и с династията Асеневци.

Възкачване

През 1257 г. Константин Тих – Асен е издигнат от Великия болярския съвет в Търново да замести на престола неуспешния Мицо Асен. Българското болярство, недоволно от последните Асеневци, решило да се противопостави на последния от тях Мицо Асен. В страната избухнала гражданска война. Константин получил сериозна поддръжка и успял да спечели двубоя. Това станало през 1257 г. Наистина Мицо не бил съкрушен окончателно и се оттеглил във владенията си в Месемврия, но към 1260-1261 г. той се споразумял с император Михаил VIII Палеолог, разменил владенията си срещу земи в областта на р. Скамандър (Мала Азия) и емигрирал във Византия.

Управление

Константин Тих – Асен останал без противник вътре в страната. За да утвърди позицията си на законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на Иван Асен II – Ирина Ласкарина Асенина, дъщеря на император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса. По този начин Константин Тих – Асен се свързва с Асеневата династия. Царят е впримчен и във война с унгарския крал Бела IV. Въпреки че в резултат на междуособици в Унгария Константин Тих успява да възвърне Северински Банат и част от Банатската област под българския скиптър, през 1261 г. новият маджарски крал Стефан V отново откъсва областта от България, като превзема и Видин и Лом. Константин Тих получава помощ от Яков Светослав, който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник на областта, поддържайки отношения с Унгария и България.

Отстраняването от трона и ослепяването на малолетния никейски император Йоан IV Дука Ласкарис от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. противопоставя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу византийците заедно с 40-хилядна наемническа армия от Златната орда, но сравнително успешната кампания не подобрява българските позиции в териториален и политически аспект.

След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г., Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на василевса – Мария Палеологина Кантакузина. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Несебър (Месемврия) и Анхиало, но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на Сицилия Карл (Шарл) I Анжуйски, който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на Латинската империя. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златна орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Опитът на Михаил VIII да встъпи в уния с Рим на Втори Лионски събор допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на уния с Римокатолическата църква.

Последните години на своето управление Константин Тих – Асен прекарва частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва техния син Михаил II Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира свалянето от власт и последвалото отравяне на Видинския деспот Яков Светослав през 1276 г.
Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда и икономическа нестабилност, през 1277 г. в царството назрява гражданска война. Ивайло става предводител на недоволните и окаяни (предимно селяни) маси, упражнявайки контрол над значителни области от страната. Константин Тих Асен се изправя с войска срещу метежника Ивайло, но претърпява поражение и бива посечен в собствената си колесница.