цар Роман 977г. – 991г.
Роман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава с майка си и по-големия си брат Константинопол.
През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.
През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър — отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен. През 978 г. или в началото на 979 г.Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар . През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Според някои автори той е последният владетел от Крумовата династия, според други обаче цар Самуил, който заема престола след смъртта на Роман, е от същата династия поради родствената връзка между цар Самуил и Симеоновия брат Гавраил. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „Свети Георги Бързоходни“ и му дава статут на български царски манастир.
