Цар Петър 927г. – 970г.
Свети цар Петър е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Цар Петър е вторият син на цар Симеон Велики.
Биография
Цар Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на Христофор Лакапин от Византия и София — Мария Лакапена, която била прекръстена на Ирина Лакапина в чест на „дълбокия мир“, който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на Патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) — Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син — Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.
С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.
През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство.
Българската църква
Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.
През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.
Разкошът на официалната църква и тежките данъци, довеждат до разпространение на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието — богомилство.
Освен това като форма на социален протест, все по-големи размери придобива отшелничеството.
Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничива себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.
