цар Петър IV 1185г. – 1197г.
Цар Петър IV е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър и български цар от 1185 до 1197 г. Рожденото му име е Тодор (или Теодор), но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.
Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.
След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход, а през пролетта на 1187 г. василевсът обсажда силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци — Йоаница (Калоян).
В много от документите името на цар Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че цар Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.