цар Михаил II Асен 1246г. – 1256г.
Михаил II Асен е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.
Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен вместо него управлява регентство — майка му Ирина и севастократор Петър. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.
В 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладяни. От Търновград не успяват да реагират и в 1247 г. е сключен мир, след който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, които на свой ред по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
През юни 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу рашкия крал Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Рашка бъде победена двете страни ще си поделят нейните територии. През 1253 г. българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство и достигат река Лим вероятно до Шудиково, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията станали след възкачването на Царят стават причина към 1254 г. майката царица Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.
В 1254 г. Михаил II Асен минава в контранастъпление. На 3 ноември умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски преминават границата връщайки си крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите успява да изненада Михаил II Асен и да реокупира Родопската област без Цепина през 1254 г. и Македония през 1255 г. В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва с унгарците мирен договор, скрепен с династичен брак между него и внучката на краля им Бела IV, дъщеря на княз Ростислав Михайлович, (разпореждащ като самостоятелен феодал в северозападните български земи) и си осигурява неговата подкрепа. Същата година българската войска навлиза в Тракия и разгромява никейците близо до Димотика. Ростислав оглавява делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките, направени след 1254 г., но той вече е създал толкова силно недоволство, че в 1256 г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов, от братовчед си Калоян , бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есентта на 1256 г. предизвиква в България междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя.
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство изпада в дълго продължила епоха на вътрешни противоборства.