Цар Калоян 1197г. – 1207г.
През 1202 г. унгарският крал Имре (Емерих, упр. 1196–1204) напада България и превзема оспорваните области Белград, Браничево и Ниш, като последната прехвърля в ръцете на своето протеже на сръбския престол, Вукан Неманич. Калоян отвръща през 1203 г., помагайки на Стефан Неманич да си възвърне сръбския трон (намалявайки влиянието на маджарите в региона) и отвоювайки Белградската и Браничевската области с помощта на кумански наемници.
Българо-византийската война, разразила се още в началото на царуването на Калоян, през 1202 г. е прекратена със сключването на мирен договор. По същество той повторно признава законността на възобновеното Българско царство. Превземането на град Зара (Задар) от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход през ноември 1202 г. и тяхното споразумение с Алексий IV Ангел (1203 – 1204 г.) да отвоюват бащиния му трон довежда до цялостна промяна на геополитическата ситуация на Балканския полуостров. Насочването им към Цариград и установяването им пред неговите стени през юни-юли 1203 г. принуждават византийския василевс Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) да потърси военната помощ на българите. В началото на юни 1203 г. за преговори в Търново е изпратен цариградския патриарх Йоан Каматир (1198 – 1206 г.), който влиза в общение с българския цар и църковния глава архиепископ Василий ? (1186 – 1232 г.). В писмото си до папа Инокентий III (1196-1216г), писано скоро след тези преговори, цар Калоян с гордост известява, че гърците изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение: ”Ела при нас, ще те коронясаме цар и ще ти направим патриарх, защото царство без патриарх не бива”. Разбрал причината за готовността във византийските отстъпки за признаването на царското му достойнство и за патриаршията на българския църковен глава, цар Калоян отказва исканата му военна помощ и побързва да ускори водените преговори за сключване на уния с Римската църква. Той предпочита да бъде първоначално наблюдател на събитията край Босфора, като по този начин подпомага косвено техния злощастен за Византийската империя развой.
