цар Иван Срацимир 1356г. – 1396г.
Иван Срацимир срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356г. – 1396г.) – последният преди падането на България под османска власт.
Произход
Роден е в Ловеч около 1324г. – 1325 г. Втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Кръстен е на дядо си деспот Срацимир.
Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.
Царуване
Иван Срацимир разширява и укрепва крепостта край Белоградчик – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Лудовик I Анжу, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (дн. Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.
Карта на владените земи от българските царе преди падането под Османско владичество
Иван Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от Мехмед Нешри. Според нея той е служил като васал на султан Мурад I на 3 пъти – още през 1386 г. при обсадата на крад Коня в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към Косово поле, завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на Османската империя, като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река Дунав.
През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид I превзема Видин след кратка обсада.
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.
Заради Константин Иречек съвсем до неотдавна в българската историография е наложено мнението, че България окончателно пада под османско иго през 1396 година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за България до първата четвърт на 15 век, като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар Константин II Асен (1397–1422), както и на Бранковичите след него.
Съпротивата в българските земи приключва в 1521 г. с превземането на Белградската крепост, след което българите от околността по Виа Милитарис са изселени в околностите на Истанбул с цел чрез практикуваното от тях земеделие да бъде осигурявана прехраната за все по-нарастващото население на столицата. Там те основават новия град Белград, който просъществува до началото на XIX в., когато е унищожен от кърджалиите и даалиите.
