Цар Ивайло 1277г. – 1280г.
Цар Ивайло е български цар в периода 1277-1279 година.
Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ . Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г. За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.
Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII-ти в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257г. – 1277г.) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи и срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярност. За кратко време прочиства страната от татарските банди. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битката между Ивайло и цар Константин Тих – Асен. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар — посечен от Ивайло.
Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256г. – 1257г.), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и женят за императорската дъщеря. Когато царица Мария научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта — срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягва от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280г. – 1292г.).
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския хан Ногай, който се е намирал в Исакча в Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.
По-късно с името Ивайло си служат двама „Лъже-Ивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.
