Хан Омуртаг 
814г. – 831г.

В надписите хан Омуртаг е представен като син на хан Крум. Това се потвърждава и от един късен византийски извор от XI век. . Доскоро се приемаше, че между Крум и Омуртаг управлявали двама (а според други и трима) владетели. Това погрешно мнение е преодоляно и хан Омуртаг се смята за непосредствен приемник на Крум. Има мнение, че Омуртаг е заел престола една година по-късно поради династична криза.
След утвърждаването си на престола хан Омуртаг започнал да върши големи опустошения в ромейските земи – лятото на 814 г. С варварска самонадеяност той отхвърлил мирните предложения на Лъв V – причините за отказа трябва да търсим в неприемливите условия, поставени от византийския император. През есента на 814 г. станало решителното сражение между войските на хан Омуртаг и на император Лъв V. Двете армии се срещнали в околностите на крепостта Бурдизо (дн. Баба Ески). В началото на сражението императорът започнал привидно отстъпление, което увлякло българите в преследване и те разстроили редиците си. След това ромеите внезапно се обърнали и спечелили голяма победа. Хан Омуртаг, който взел лично участие в сражението, се спасил благодарение на бързия си кон. Неуспехът принудил хан Омуртаг да започне мирни преговори. В началото на 815 г. в Константинопол пристигнали български пратеници и се състояла церемонията около подписването на мирния договор – тя станала в тържествена обстановка и пред многоброен народ. Споразумението предвиждало императорът да се закълне според езическия обичай на българите, а пратениците на хан Омуртаг – съгласно с християнския закон. Византийските историци осъждат единодушно Лъв V заради това, че можело да се види как най-християнският владетел излива на земята вода от чаша, обръща саморъчно конски седла, как се докосва до тройна юзда и вдига трева нависоко. Друг византийски историк добавя, че Лъв V дори разсякъл кучета и ги употребил за свидетели на клетвените си думи.
Езическата клетва на прабългарите имала дълбока символика. Изливането на водата се тълкува като предупреждение, че ако клетвата се наруши, кръвта ще потече като пролятата вода. В същия смисъл се тълкува и обръщането на конското седло – императорът трябвало да знае, че ако наруши мира, няма да може да язди повече кон или ще падне от него, смъртно наранен при сражение. Тройно завързаните ремъци символизирали здравината на споразумението, а издигането на тревата (по-точно скубането й) трябвало да напомня, че трева няма да остане в неприятелската страна, ако мирът бъде нарушен. Кучетата били принесени в жертва за заякчаване на споразумението.
Част от клаузите на 30-годишния мирен договор, сключен между хан Омуртаг и Лъв V, са записани в Сюлейманкьойския надпис. На първо място била определена границата между двете държави. Тя започвала от Дебелт, после стигала река Марица (при днешния Симеоновград) и оттам се прехвърляла по източния рид на Родопите. По този начин хан Омуртаг узаконил присъединяването на една голяма част от Тракия към българската държава. Другите точки на мирния договор уреждали положението на славянските племена, живеещи в Тракия, и условията, при които трябвала да стане размяната на пленниците.
Мирният договор бил възобновен при поредната смяна на василевса през 820 г. Новият византийски император Михаил II Балба (820-829) и хан Омуртаг ще са се договорили да си помагат в случай на опасност. За това съдим от събитията, свързани с бунта на Тома Славянина, който от Мала Азия се прехвърлил на Балканите и в края на 821г. обсадил Константинопол. През 823 г. хан Омуртаг предложил на императора военна помощ – византийските историци обясняват постъпката му с желанието на българския владетел да заякчи мирното споразумение между двете държави.Императорът сметнал, че предложението заслужава внимание, но се въздържал от проливането на християнска кръв, поблагодарил за усърдието и отпратил пратениците на Омуртаг с почести в страната им. Всъщност Михаил II не желаел да бъде уличен, че в борбата си с узурпатора потърсил помощта на българите, т. е. пристъпил законите, които препоръчвали езичниците да не се намесват в разприте между християните. От достоверни източници е известно, че императорът повикал на помощ българския владетел, който не закъснял да се възползува от предоставената му възможност. През октомври 823 г. войските на хан Омуртаг се отправили към Константинопол и се установили на лагер при Хераклея. Тома Славянина вдигнал обсадата на византийската столица и тръгнал срещу Омуртаг с цялата си сухопътна войска, но в сражението бил напълно разбит и повечето от неговите хора били избити. Българите, носейки голяма плячка от неприятеля, се завърнали в страната си.
След като гарантирал съюза си с Византия, хан Омуртаг имал възможност да съсредоточи усилията си на север, където назрявали важни събития. Безпокойството му било предизвикано от новото раздвижване на североизточните му съседи – хазарите. През 824 г. той предприел успешен поход срещу тях и установил окончателно североизточната българска граница по река Днепър. Далеч по-сериозни били проблемите по северозападната граница. Те били свързани с раздвижването на славянските племена тимочани, а6одрити и браничевци, които към 818 г. се откъснали от съюза си с българската държава. Поводът за тяхното отмятане бил опитът на хан Омуртаг да ликвидира племенното им самоуправление – той продължил политиката на Крум за централизация на държавата, и от своя страна местните славянски вождове потърсили закрилата на франкския император Людовик Благочестиви – условието било да им се запази племенното самоуправление. Известно време българският владетел изчаквал, но през 824 г. поел инициативата за уреждане на пограничния спор – пратениците му пристигнали при императора на франките, където предизвикали истинска сензация. Императорът протакал преговорите. На следващата година (825) трябвало да изслуша ново пратеничество на българите, което настойчиво искало да се определят границите и пределите между българи и франки.
През 826 г. хан Омуртаг поставил ултимативно въпроса за незабавното определяне на границите, или ако това не е угодно, всеки да пази границата си без мирен договор. Людовик Благочестиви забавил отговора си, тъй като до него стигнали известия, че хан Омуртаг станал жертва на заговор. Впоследствие станало ясно, че слухът е лъжлив и той отпратил българската делегация, без да даде задоволителен отговор. Протаканията и увъртанията принудили хан Омуртаг към конкретни действия – през 827 г. българският флот се появил по бреговете на река Драва и с огън и меч наложил отново българската власт по тези места. Последвал нов поход през 829 г. – българската власт била възстановена, местните славянски князе били прогонени, а на тяхно място Омуртаг назначил български управители.