Хан Маламир 831г. – 836г.
Хан Маламир е средновековен български владетел, управлявал България от 831г. до 836 г.
Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. Хан Маламир заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.
Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, хан Маламир го изпраща на смърт. Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.
Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавхан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.
Хан Маламир неочаквано умира през 836 г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му хан Пресиян – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.
