Хан Крум 802г – 814г.
Византийският император Никифор I Геник (802-811) предприел редица мерки срещу настъплението на българите. Два похода срещу България били провалени, с полууспех приключила и акцията за преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия.
България по времето на Хан Крум
В началото на 811 г. Никифор I започнал подготовката на голям поход срещу България, „като мислел съвършено да я унищожи“. Под знамената били призовани всички патриции, началници, сановници и цялата „златна младеж“, от която бил сформиран специален отряд под командуването на императорския син Ставракий. За похода били вдигнати всички отряди (от Балканите и Мала Азия). Към тях се присъединили тълпи бедняци; въоръжени с прашки и тояги те мечтаели да награбят богата плячка в българските земи. На 11 юли византийската армия се установила край пограничната крепост Маркели – тук пристигнали пратеници на хан Крум с предложение за мир. Възпиран от собственото си лекомислие и от внушенията на съветниците си, Никифор I отхвърлил предложението. Впрочем още при Маркели станали събития, които предвещавали злополучен край на цялата кампания: любимият прислужник на Никифор I избягал при Крум, като отмъкнал целия императорски гардероб.
Няколко дни византийската армия маневрирала и търсела удобно място за преминаването на Балкана. Българите завардили проходите, но след много заобикаляния през непроходими места ромеите измамили бдителността на стражевите отряди и излезли в равнината. Веднага били посрещнати от 12 000 „отбрани българи“, но те не успели да спрат устрема на неприятеля и почти всички загинали.
Пътят на ромейската войска към Плиска бил постлан с трупове; хора и животни ставали жертва на меча. Императорът заповядал да се избиват дори и кърмачетата, а диващината му стигнала дотам, че заповядал да докарват малките деца, да ги поставят на земята и да ги прегазват с кремъчни дихани за вършеене.
Пред стените на Плиска хан Крум направил отчаян опит да спре нашествениците с армия от 50000 човека, т. е. българският владетел вдигнал на крак опълчението, но тази лошо обучена войска не издържала вражеския удар и отстъпила.
Победителят Никифор I влязъл в Плиска на 20 юли. Първата му грижа била да сложи под ключ съкровищницата на Крум – да припомним, че преди да стане император, Никифор бил финансов министър. Тържествуващият василевс се разхождал по чардаците на Крумовия дворец и уверявал приближените си, че ще построи тук „град на своето име“, за да стане именит пред бъдните поколения. После богато надарил войската си с пари и дрехи. В Плиска императорът посрещнал и пратениците на Крум, който още веднъж му предложил мир, като заявил:“Ето, ти дойде и победи. И тъй вземи каквото ти е угодно и си иди с мир.“ Но възгордян от победата, Никифор I не искал и да чуе за подобно нещо, като се ласкаел от мисълта, че е покорил цяла България и осъществил отколешната мечта на византийските императори. На 23 юли император Никифор I излязъл от Плиска начело на армия, която, отдадена на пиянство и грабеж, отдавна се превърнала в тълпа. Столицата Плиска била опожарена. Първоначалните планове на императора предвиждали да потегли към Сердика, но постепенно той бил обхванат от страхове, тъй като узнал, че Крум преградил обратния му път.
