Хан Крум 802г – 814г.
Според едно късно свидетелство от Х век хан Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България се установили в Панония – днешна Унгария. Там неговият род дълго робувал на аварите; по-късно се прехвърлил южно от Дунав и една негова издънка станала български хан. Хан Крум се смята за родоначалник на нова династия, към която принадлежат най-забележителните владетели от Първото българско царство.
След като се възкачил на българския престол, хан Крум насочил вниманието си в северозападна посока, където могъщата някога аварска държава загивала под ударите на Франкската империя, която при Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила. През 800 г., на връх Коледа, римският папа коронясал франкския владетел за „император на римляните“. След близо три века легендата за римското величие отново възкръснала Римската империя, се простирала от р. Ебро в Испания до земите на Средния Дунав. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Хан Крум се възползувал от обстоятелствата и унищожил „съвършено аварите“, т. е. завладял източните части на Аварския хаганат и ги включил в границите на българската държава през 805 г. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии имало изобилие от руди и каменна сол – два особено ценени в онази епоха артикула.
След това хан Крум обърнал поглед към Византия – още през 807 г. действувал в една посока, станала традиционна, когато се чертаят пътищата за разпространението на българското влияние на Балканите. Войските му се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнали с голяма плячка. Две години по-късно хан Крум стоял с войските си пред Сердика – този град държал ключовите пътища към Македония. При преговорите за предаването на града хан Крум не скъпял обещания, но когато вратите му били отворени, той избил целия гарнизон от 6000 войници и част от жителите му. След това заповядал да сринат крепостните стени и се завърнал победоносно в Плиска – пролетта на 809 г.
