Хан Аспарух 681г. – 700г.
След смъртта на хан Кубрат през 651 г. Стара Велика България се разпаднала под ударите на хазарите. Така през втората половина на V II в. българите били отново разпокъсани.
Най-големият син на хан Кубрат – Батбаян, останал в бащините си земи и заедно с народа си приел властта на хазарите. Вторият син Котраг, се насочил с племето котраги към горното течение на р. Волга, където основал Волжско – Камска България, просъществувала до 30-те години на VIII в. По-късно населението на новосъздадената държава приело исляма, а за столица бил определен гр. Болгар. Основна роля в създаването на т. н. Дунавска България изиграл третият син на хан Кубрат – хан Аспарух. Той застанал начело на племето оногундури, повеждайки го на запад. Българите преминали реките Днепър и Днестър и се заселили край устието на р. Дунав в т. н. Онгъл (Южна Бесарабия).
Карта на България при хан Аспарух
Много скоро българите започват да минават реката и да се опитват да се заселят там. Тези действия на българите не срещат съпротива от византийска страна, защото по същото време империята води война с арабите.През 680 г. огромна византийска войска, предвождана от император Константин IV Погонат, се насочила по суша и море срещу Онгъла. Една чат от армията преминала през източните походи на Стара планина, за да подчини славяните, а другата част, пренесена от кораби, се насочила към устието на Дунав.
При вида на огромната византийска войска хан Аспарух се затворил в своите укрепления. За голямо учудване на българите в следващите дни императорската армия не предприела никакви действия. Според византийски извор Константин IV Погонат неочаквано заминал за Месемврия, за да лекува болките в краката си. Това негово отплаване било изтълкувано от войските като бягство и във византийския лагер настъпил смут. Вероятно заминаването на василевса било свързано и с църковния събор, на който той желаел да присъства. Но от настъпилото объркване сред византийците се възползвали българите и нанесли съкрушителен удар на императорската армия. Една голяма част от византийците била избита, а Аспаруховата конница, преследвайки бягащите, настъпила в днешна Добруджа, достигайки до стените на Одесос. Тук българите заварили славяните от т. н. седем племена и северите.
Новата държава, основана от хан Аспарух, се състояла от два етнически елемента – българи и славяни. Начело на държавното управление застанали българите, а славяните заели подчинено положение. Причината за това било различното културно равнище на двете етнически групи. През своето номадско минало българите натрупали богат опит във военната и племенната организация. Българите били на по-високо културно равнище от славяните и именно затова те се наложили като главен елемент в новосформиращата държава. Новата държава се оформила като федеративна. И двата етноса запазвали автономия в своите територии. Българите поели външната политика и военната.
За защита на новопридобитата територия те предприели съответни действия племето севери било преместено да отбранява проходите на Източна Стара планина от византийските войски, а седемте племена на запад, за да защитават територията срещу евентуални нападения от Хазарския хаганат. С това били поставени основите на новата държава. От новата територия Аспаруховите българи започнали набези в Източна Тракия. Императорът не успял да ги възпре и бил принуден да предложи мир. За срам на ромеите и заради „многото ни грехове”, твърди византийският извор, през 681 г. бил подписан мирен договор, с който Византия се задължила да изплаща на българския хан ежегоден данък. С този договор фактически империята признавала съществуването на новата българска държава.Нейна първа столица става Плиска. Ханът ръководи външнополитическите дела и командва войските по време на война. Бързите успехи на младата държава показват, че само съюзени славяните и прабългарите могат да бъдат по-малко уязвими. Хан Аспарух грижливо бди над този съюз и сурово наказва всеки, който го наруши. Неуморен строител и справедлив съдник – тези качества са особено необходими в зората на зараждащата се държава, когато един бог знае дали мирното строителство или военната мощ са по сигурна граница за оцеляване. В едно от многобройните сражения в защита на младата държава около 700 г. загива и първия български владетел.
