Св.Климент Охридски 
840г. – 916г.

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Счита се за създател на кирилицата, от своя страна адаптирана от глаголицата, дело на Константин-Кирил Философ. Основател е на Охридската книжовна школа.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.Източниците сочат, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Ранни години

Предполага се, че Климент Охридски е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.
Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент Охридски, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава и  Ангеларий.

Завръщане в България

Началникът на крайграничната българска крепост в Белград е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща при цар Борис I.

Според Теофилакт Охридски самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент Охридски и Наум Преславски.

Наум остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент Охридски е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент Охридски отсяда в три подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон I в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата „Велички“. Така той става първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон I, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата година.

Когато Наум умира , Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон“ . За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ , превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г.

Църквата „Св.Пантелеймон“ – Охрид където се пазят мощите на светеца.

Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „Св. Климент“. Главата на светеца се пази и до днес в Берския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Част от мощите му днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. От началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.