Руско-Турската война 1877г. – 1878г.
На Източния фронт руските сили налагат волята и стратегическия си план в битките при Езерче, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Кацелово и Горско Абланово, Чаиркьой и Мечка-Тръстеник.
Периодът на борбата за надмощие е с най-много усилия и жертви и за двете страни. Изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. Русия успява да мобилизира количествено и качествено по-големи ресурси за по-нататъшни настъпателни действия.
Заключителен период (декември 1877 – януари 1878)
Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината. В бойните действия на този етап се включва Сърбия, която хвърля над 55 000 бойци към Ниш, Пирот, София и Видин.
Пръв преминава Западния отряд (командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко). На 23 декември/4 януари след като разгромява Орханийската армия (командир Шакир паша) превзема София.
Последван е от Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Преминаването на Троянския отряд (командир генерал-лейтенант Павел Карцов) отвлича вниманието на османското командване от направлението на главният удар. На 28 декември/9 януари, Южният отряд в Шейновска битка обкръжава и пленява Централната армия (командир Вейсел паша). На османските въоръжени сили са нанесени непоправими загуби.
Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, армията на Сюлейман паша. На 4/16 януари е превзет Пловдив, а на 8/20 януари руските войски влизат в Одрин.
