Руско-Турската война 1877г. – 1878г.
Борба за надмощие (август – декември 1877)
Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната.
Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България и съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната.
Неуспешните атаки за превземане на Плевен блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември-1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен.
Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен. Наложен е плътен блокаден пръстен. Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на река Вит. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.