Никола Обретенов
Участва във всички битки на четата. Непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.
След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата планина, на 17 юни заедно с другарите си Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени и заловени от потеря в „Балювия хан“ близо до с.Шипково, Троянско.
Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната и осъдените са изпратени пред извънреден съд в Русе. Отново ги осъждат на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.
На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан Д’Акр се среща с брат си Ангел, заточен 8 години преди това за участието си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Освободен по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор през 1878 г. и се завръща в освободеното си отечество.
След Освобождението
Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. По време на Регентството е околийски управител в Тутракан. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на Силистра, за да се справи със съзаклятието на местните русофили. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, но не успява да предотврати бунта на офицерите, които го поставят под домашен арест. През 1890 е окръжен управител на Русе.
През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.
Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство.