Никола Обретенов
Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, Георги Апостолов, Никола Славков, Георги Бенковски, Георги Икономов, Георги Обретенов и Георги Измирлиев.
Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на четири революционни окръга: I-ви Търновски (с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов-Големия и др.), II-ри Сливенски (с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода), III-ти Врачански (с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV-ти Пловдивски (с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.). Според Никола Обретенов има и Софийски окръг (с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков).
В началото на 1876 г. „апостолите“ се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават река Дунав при Оряхово и се отправят към Враца.
Ботевата чета
Във Враца отчитайки обстановката, решават Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.
На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.