Константин Величков

Биография

Произход, образование и работа

Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 24 февруари 1855г. в занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията, е бил един от видните градски първенци, майка му Мариола хаджи Стоянова е членувала в настоятелството на местното ученолюбиво дружество като касиер. Образование получава в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868г. – 1874г.). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874г. – 1876г.), председател е на читалище „Виделина“ в града. Той е член на революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание през 1876г.  Арестуван и осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието. Известно време е писар в Българската екзархия в Цариград (1876г. – 1877г.).

Руско-турската война

По време на Руско-турската война от 1877г. – 1878г.  Константин Величков сътрудничи като преводач на руските войски. След войната се завръща в Татар Пазарджик, където е председател на Окръжния административен съд (1879г. – 1880г.). От 1879г. до 1885г. е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. През 1880г. – 1881г. учи право в Париж, но не се дипломира. През 1884г. – 1885г. е директор на народното просвещение. От 1884г.  е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

Политическа кариера

След Съединението през 1885г.  Константин Величков се премества в София. Организаторите на проруския преврат през 1886г. го назначават за министър на народното просвещение, но той отказва да заеме поста. Следващите години, свързани с преследвания на проруски политици, той прекарва в чужбина. От 1887г. до 1889г. живее във Флоренция, където учи живопис. След това е учител по френски език и всеобща литература в Българската гимназия в Солун (1890г. – 1891г.) и отново служител на Екзархията в Цариград (1891г. – 1894г.).

След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894г.  Константин Величков се връща в България и става един от водачите на Народната партия. Той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Константин Стоилов (1894г.). В третия кабинет на Стоилов е министър на народното просвещение (1894г. – 1897г.) и министър на търговията и земеделието (1897 – 1898). През 1898 година напуска правителството и се присъединява към Прогресивнолибералната партия. През 1902г. – 1904г.  е дипломатически представител в Белград.

През 1907 година Константин Величков заминава за Франция и на 16 ноември (3 ноември стар стил) същата година умира в Гренобъл. През 1909 година останките му са пренесени и погребани в София.