цар Георги II Тертер 1321г. – 1323г.
Георги II Тертер е български цар (1321-1323), последният от династията Тертер. Син е на цар Теодор Светослав и Ефросина.
Когато наследява баща си след смъртта му, той е млад и неопитен, но войнствен. Възползвайки се от спора за властта между стария император Андроник II и внука му Андроник III, Георги II Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г). Там поставя български гарнизон от 2 хил. леко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командването на русина Иван.
През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприемат нов поход в околностите на Одрин и завладяват близките крепости. Според византийски историци василевсът Андроник III отблъсква българите и ги преследва навътре в страната. Редица градове на юг от Стара планина преминават към Византия. Решителното сражение (август 1322 г.) завършва с победа на византийците и само настъпването на нощта спасява българите от пълен разгром. През септември 1322 г., след 30 дневно затишие, първи настъпва Андроник III, който разорява българските владения в Тракия и се завръща с голяма плячка. Известно време след тези събития младият български цар изненадващо почива (пролетта на 1323 г.) без да остави мъжки наследник, с което отбелязваме края на Тертеровата династия.
