Владимир-Расате 889г. – 893г.
След оттеглянето си от престола и замонашването, Борис I предал управлението в ръцете на първородния си син – Владимир-Расате (889-893г). Периодът, когато той приел властта бил белязан от две основни тенденции :
- опит за възстановяване на езичеството
- подновяване на политическата враждебност спрямо Византия.
Най-възрастният син на княз Борис бил роден преди покръстването и възпитан в езическа религиозна среда. Поради този факт вероятно бил запазил привързаността си към старата вяра на дедите си. Владимир-Расате коренно променил посоката на Борисовата политика. Той разрушавал християнските храмове и извършвал постоянни гонения срещу хората, изповядващи вярата. Това се доказва от археологическите разкопки в Плиска и Девня, които свидетелстват за зверствата, които се случвали по времето на Владимир-Расате. Тези му действия били провокирани от опасенията му, че новата вяра може да доведе до сериозно засилване на византийското влияние в пределите на България.
Освен с опита да върне езическата вяра в България, политиката на Владимир-Расате се различавала значително от бащината му и по отношение на външнополитическите въпроси. Това ясно се вижда от подобрените отношения на България с Немското кралство, което по това време било управлявано от крал Арнулф. През 892 година между него и Великоморавия отново възникнал военен конфликт. При тези обстоятелства монахът потърсил съюза на Плиска. От своя страна Владимир-Расате също имал нужда от подкрепа, тъй като анти-християнизаторската му политика не се харесвала на Византия. Логично това довело до съюз между двете държави, който бил сключен през май 893 година.
Разтърсен от действията на сина си, Борис захвърлил монашеското расо и с помощта на свои верни боили детронирал най-големия си син. Наказал го като го ослепил. По този начин показал, че в интерес на християнството и държавата, той бил готов да жертва дори най-скъпото си,а именно първородния си син. Тези събития разиграващи се през 893г., завършили със свикването на Преславския народен събор. Там били взети три важни решения :
- първото, от които било одобряването на Симеон за нов владетел;
- Второто гласяло, че столицата се мести от Плиска в Преслав, което само по себе си носело символно значение относно окончателното скъсване с езическите традиции;
- Третото пък обявявало българския за официален държавен и официален богослужебен език.
След края на събора, Борис Отново се завърнал в манастира, където умрял през 907г.