Балканска война 1912 – 1913
Блокада на българското Черноморие
Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив. Във Варненския залив е поставено минно заграждение от около 240 френски ударни мини „Сотер и Харле“. В Бургаския залив не са поставени мини, но и двата залива са обявени за минирани, което кара турските кораби да бъдат предпазливи в действията си и пред двата града.
Турска ескадра налага блокада на Варна на 4 октомври 1912 г., задържайки товарни кораби на път за пристанището. На 6-8 октомври градът и военните съоръжения край него са подложени на артилерийски обстрел откъм морето. За да отвърне на бомбардировките, българското командване премества на крайбрежието тежка артилерия от Шумен. На 8 октомври е обстреляна Каварна, а на 18 октомври – и Бургас.Едновременно с тези действия турският флот прикрива доставките на оръжие от Германия през румънското пристанище Кюстенджа.
Българските торпедоносци водят непрекъсната дозорна служба с цел прехващане на доставките от Кюстенджа, които се подпомагат и с разузнавателни данни. Такива данни подсказват за нов превоз на въоръжение на 7 ноември с египетските кораби „Акдениз“ и „Къзълирмак“, прикривани от турска военна ескадра. Отряд от четири български торпедоносци „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ под командата на кап. II ранг Димитър Добрев излиза през нощта на 7 срещу 8 ноември за да прехване конвоя от Кюстенджа. Но те само намират охраняващата турска ескадра и атакуват флагмана крайцера Хамидие. Всички торпедоносци стрелят в Хамидие, но успешен е само изстрелът от торпедото на торпедоносеца Дръзки. Хамидие е тежко повреден и е спасен само благодарение на намесата на съпровождащите турски кораби. След тази битка блокадата на българското Черноморие е вдигната. Към 18 ноември турският флот се насочва към Дарданелите и след безуспешните усилия да пробие гръцките заграждения западно от пролива се съсредоточава за поддръжка на сухопътните операции на турската армия в Източна Тракия.
Роля на военновъздушните сили
В Първата балканска война бойната авиация е все още в зародишно състояние. Самолетите се използват предимно за разузнаване на неголямо разстояние (до 60 км). Бомбардирането на вражеските позиции става с единични самоделни бомби и ръчни гранати и има по-скоро морално, отколкото физическо отражение върху противника. Въздушни боеве няма, тъй като самолетите не са оборудвани с бордово въоръжение.
Първи в действие влизат гръцките летци в Тесалия. На 6 октомври 1912 г. гръцки самолет бомбардира турските позиции. След завземането на Солун авиационните части са пренесени в Превеза, в помощ на войските, които действат срещу крепостта Янина.
Българското аеропланно отделение се базира на километър югоизточно от Свиленград. В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи, които включват предимно разузнаване в района на Одринската позиция, както и в района на Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа.Първата въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин е извършена на 17 ноември.
Чаталджанско примирие
След неуспешната атака при Чаталджа България откликва на турското искане за примирие от края на октомври. София се възползва от предложението на Великите сили за посредничество, отправено непосредствено преди сражението, и установява контакт с османското правителство чрез руския посланик в Цариград. След едноседмични преговори край Чаталджа на 20 ноември е сключено споразумение за спиране на бойните действия между България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.