цар Борил 1207г. – 1218г.
Цар Борил е владетел на България от 1207г. до 1218 г. Той е син на сестрата на цар Калоян и е поставен на престола от заговорниците, участвали в убийството на Калоян.
След възкачването си на българския престол Борил предприема гонения срещу привържениците на Асеневци.
Законните наследници на българската корона – Иван Асен II и Александър (севастократор), са принудени да избягат при куманите, а оттам в Галичкото руско княжество. Някои боляри, близки до семейството на убития цар Калоян, се отцепват от централната власт и се провъзгласяват за самостоятелни владетели. Сестриният син на Калоян – Алексий Слав, се самопровъзгласява за независим владетел на областите в Пиринско и Родопите със столица Цепина, а след това Мелник. Братът на Борил – севастократор Стрез, образува самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек.
Управление
Управлението на цар Борил е белязано от редица неуспехи, но като цяло той следва политиката на Петър, Асен и Калоян. Той води агресивна политика към съседите, като неведнъж кардинално сменя съюзниците си. Военните му походи са окачествявани нерядко като неуспешни и катастрофални, като водят до отслабване на българската войска и икономически изтощават България. Калоянова България, която с много кръв е успяла да си възвърне Тракия, при цар Борил загубва повечето свои придобивки. Тези оценки са справедливи само отчасти, а обективният прочит на събитията показва, че за някои от тези загуби вината не е само на цар Борил, а и на неговите противници Алексий Слав и Стрез, които в името на своите лични интереси влизат в съюз с противници на българската държава.
Военни действия през 1208г.
През лятото на 1208 г. цар Борил, начело на български и кумански войски, нахлува в Източна Тракия и започва да я опустошава. Латинският император Хенри Фландърски побързва да съсредоточи „цялата си войска“ в района на Саламбрия. Оттам се пренася в Одрин, откъдето латинските войски настъпват към Боруй (Стара Загора). При последвалата битка при Боруй (юни 1208 г.), използвайки нощта за незабелязано приближаване, призори българските войски нападат изненадания противник. Започва стрелкови бой, по време на който латинските сили се опитват да се построят в боен ред, но понасят големи жертви и губят сражението. За да спаси армията си, Хенри се изтегля към Пловдив. Изтеглянето на латинците е затруднено от непрестанните атаки, които им организират българските войски, а също и от враждебното отношение на местното население, което отказва да ги снабдява с продоволствия. Латинската армия се разполага на стан северно от Пловдив. Още на следващия ден, недалеч от стана си рицарите забелязват главните български и кумански сили, построени в боен ред. Затова, макар и изморени, латинците са принудени да се подготвят за бой още през нощта. На 31 юли 1208 г. двете войски са готови за сражение, строени една срещу друга. Борил разполага с около 33 000 души срещу приблизително същия брой латинци. Според хроникьора Хенри дьо Валансиен сражението започва с голямо ожесточение.
„Всеки латински войник с наведено пред себе си копие пришпорил коня си, споменавайки Божия гроб с голямо смирение. И срещнали българите и куманите и всеки много яростно събарял своя противник. И знайте, че там, при това сражение, имало много убити и ранени. И за тези, които паднали, нямало вече никаква възможност да се вдигнат, защото докато едни ги събаряли, други били готови да ги убият.“
Латинските войски успяват да отблъснат българите и преминават в настъпление. Вероятно Борил оттегля войската си в прохода Св. Никола, в околностите на с. Турия.
Поражението на Бориловите войски при Пловдив решава съдбата на Тракия. След като за нейното освобождение самоотвержено се пролива кръв по времето на Калоян, сега тя е вече загубена за Българската държава.След като се справят с българските войски, латинците атакуват владенията на Алексий Слав, който след падането на крепостта Кричим е принуден да се признае за техен васал.
Военни действия 1211г. – 1214г.
През 1213 година Борил успява да се справи с един бунт на кумански вождове във Видинската област с помощта на унгарски войски. В отплата за оказаната помощ цар Борил отстъпва на маджарите Белградската и Браничевската област. Застрашаващите го вътрешни и външни опасности го карат да подобри отношенията си със Стрез. Той му изпраща военна помощ. Двете войски трябва да нахлуят в земите на Солунското латинско кралство, в които и преди това Стрез извършва нашествия. Латинците обаче вземат инициативата в свои ръце и настъпват към Просек. Двете войски се срещат в Битолското поле, където българите са разбити.
През есента на същата година начело на голяма войска Борил се отправя към Солунското кралство. По пътя си той обсажда резиденцията на Алексий Слав – Мелник, и успява да я превземе. По-късно обаче обединените сили на латинците и деспот Слав успяват да нанесат тежко поражение на Бориловите войски. След това ново поражение настъпва обрат в отношенията между цар Борили Хенри, който се оженва за доведената дъщеря на българския владетел Мария. Тя е дъщеря на цар Калоян.
През 1214 г. по инициатива на цар Борил е изградена мощна коалиция за настъпателни действия срещу владенията на великия жупан Стефан Първовенчани, който се застъпвал за законните права в Търново на неговите племенници Иван Асен II и Александър (севастократор). В нея влезли освен неговата армия, още латинци, Стрез и епирският деспот Михаил I Комнин Дука Ангел, с когото Стрез поддържал връзки и предприемал съгласувани военни действия срещу латинците.
С обединените си сили те се отправят срещу владенията на Стефан. Една нощ обаче в лагера на съюзната войска, разположена край Ниш, настъпва суматоха, а българите нападат латинците и започва междуособен бой, с който пропада предначертаният план за атака. Самият Стрез, който се насочва към земите на Стефан, загива от насилствена смърт, очевидно не без участието на рашкия велик жупан.
Михаил Комнин пък от своя страна след боя край Ниш навлиза в Арбанон и завладява Скадър (Шкодра), но скоро след това бива убит. Неговият приемник Теодор Комнин завзема владенията на Стрез в Македония.
Събор срещу богомилите
По времето на управлението на цар Борил в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с Петър Кападокийски, означен като „дедец“, т.е. главен ръководител. Проповедите на богомилите не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт. В Бориловия синодик става дума за нощни събрания на еретиците и техните привърженици, намеква се за заговор срещу живота на царя, отправят се анатеми срещу „разбойници и убийци“.
При това положение цар Борил и неговите приближени, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието. Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди, и той лично води разследването на докараните пред събора богомили. Започва продължителен спор между него и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на различни наказания и заточения.
След завършване на събора по нареждане на цар Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството. Т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за историята около възстановяването на българската държава.
Последни години
Тежките териториални загуби влошават положението на цар Борил и активизират привържениците на законните наследници на Асеневци, сродени династично с наследниците на комитопулите. Повикани вероятно от тях, престолонаследникът Иван Асен и брат му Александър се явяват в Северна България, подкрепени от галичко-волински руски дружини. Цар Борил търси спасение в столицата, но след седеммесечна обсада, синовете на Асен I успяват да влязат победоносно в Търновград. Цар Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II.