Хан Крум 
802г – 814г.

Далеч по-сериозно погледнали ромеите на предложението на Крум за лична среща с императора, на която да бъдат договорени условията на мира. Новият византийски император Лъв V Арменец (813-820) приел предложението не затова, че бил ратник на мира, а защото му се удавало удобен случай да се разправи със страшния си противник. Скроен бил коварен план за убийството на българския владетел. На трима прочути стрелци с лък било наредено да се скрият близо до мястото на срещата и по даден знак да прострелят Крум.
Рано сутринта Крум пристигнал на уговореното място с трима сановници и още трима оръженосци. Ромеите пристигнали с лодка и преговорите започнали. Но още в началото един от ромеите подал уговорения сигнал, като си свалил шапката. Крум се досетил за измамата, скочил на крака и с помощта на своите сановници яхнал коня си. Скритите в засада стрелци излезли от укритията си, а стоящите по зъберите на стените византийски граждани започнали високо да викат: „кръстът победи“, т. е. очаквали всеки момент войниците да прострелят българския хан. Те на няколко пъти стреляли след бягащия Крум, но не успели да му нанесат смъртоносна рана и той щастливо се измъкнал от засадата.
Разярен от ромейското коварство и лъжливите клетви, хан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Константинопол – опожарил съседните църкви и манастири, разграбил Хиподрома и посякъл всички пленници. След това се оттеглил на север, като разорил всички земи до Одрин.
Този град бил обсаден от брата на Крум още през юни. С пристигането на българския хан обсадата се затегнала и жителите на града се предали на милостта на победителя. Цялото население на Одрин заедно с епископите, жените и децата (10 000 човека) било преселено в отвъддунавска България.
Настъпването на зимата давало надежди, че нашествията на българите ще престанат. Времето обаче се случило хубаво и Крум побързал да изпрати в Тракия 30 000-на армия .Тази „облечена в желязо“ войска опустошила областта около днешния Люлебургаз и се завърнала с огромна плячка и 50 000 пленници, които били преселени на север от Дунав.
Междувременно в Константинопол стигали все по-тревожни известия, че хан Крум се подготвял за решителен щурм срещу византийската столица. За тази цел той привлякъл за свои съюзници околните славянски племена, и наел многобройна аварска войска. За атакуването на константинополските стени бил подготвен огромен обсаден парк. Той включвал големи бойни кули, костенурки за разбиване на стените, огнехвъргачки, с т. нар. овни, които подривали укрепленията, и много други. Обсадните машини трябвало да се придвижат до византийската столица на 5000 обковани в желязо коли , за да пренесат обсадните машини. В разгара на приготовленията Крум внезапно починал.Обстоятелствата около смъртта на хан Крум са покрити с мистериозност, която довела до появата на най-различни хипотези. Подробности дава славянският превод на Менологията на император Василий I, където се разказва, че след безбройните жестокости, извършени над ромеите, Крум „ослепял заради греховете си, бил намразен от своите хора и удушен от тях с въжета“. Някои смятат, че става дума за сакрално цареубийство, извършено под влияние на внушението, че след ослепяването си Крум загубил своята „оренда“ (т. е. божествената си сила), а с това и благоволението на боговете. Смисълът на сакралното цареубийство се търси във възможността свръхестествената сила на досегашния владетел да премине по възможност непокътната в неговия наследник. Цитираното по-горе известие може да се постави във връзка със съобщението на един арабски извор, който разказва, че сред прабългарите от древни времена съществувал обичай, според който, ако някой от съплеменниците им надвишавал останалите по качества и способности, той трябвало час по-скоро да бъде пратен на небето, за да подпомогне божиите дела. Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв.
Не по-малко значителни са и заслугите му за вътрешнополитическото укрепване на българската държава – той е първият законодател в нашата история.
Законодателството на Крум е запазено в една византийска енциклопедия „Свида“, написана през Х век, който звучи като легендарно предание – тази е причината някои историци да се съмняват в достоверността на разказа. Всъщност инициативата на хан Крум е съвсем навременна и е продиктувана от духа на епохата, който налагал установяването на нови правни норми. Според първоизвора, на буквата „алфа“, където се разказва за аварите, се споменава, че Крум стигнал до идеята за издаването на своите закони под влияние на разговора си с аварските първенци, които му разказали за причините, довели до пропадането на могъщото им царство. Ханът „свикал всички българи“ и заповядал как да се отнасят с крадците, просяците и клеветниците. Законите на хан Крум имали положително значение – те уреждали новите обществени отношения и съдействували за сливането на двата етноса в държавата – славяни и прабългари.
Големи били заслугите на хан Крум за реорганизирането на държавно-управленския апарат. През VII-VIII век държавата била изградена на федеративен принцип, т. е прабългарите и славяните запазили своето самоуправление и териториалната си обособеност. Това направило държавата неустойчива политическа общност, тъй като връзката между провинциите и столицата била слаба.
Хан Крум пръв съзрял необходимостта от ликвидирането на племенното самоуправление и стигнал до идеята за централизма, което означавало на практика да се ликвидира властта на местните славянски вождове, а провинциите да се поставят под разпореждането на лица, пряко подчинени на хана.
Новата административна мярка била въведена за първи път в новозавладените земи на юг от Стара планина – между Дебелт и Сердика. Ако Крум се беше придържал към старите образци на държавен живот, тези земи трябваше да се поставят под властта на местните славянски вождове съгласно със съществуващата практика. Но владетелят ги подчинил под властта на своя брат, на кавхана и ичергубоила, а в помощ им дал по двама стратези. Това бил единствено правилният път за реорганизация на държавата и се превърнал в ръководно начало за неговите приемници.
Подробности за личния живот на хан Крум не са известни. Знаем само, че след опожаряването на Плиска той се погрижил за разкрасяването на столицата с една внушителна колонада. Върху колоните хан Крум заповядал да се изпишат надписи (на гръцки език), които известявали забележителни събития. Тези колони вероятно са били сложени в централната част на Плиска и представлявали, така да се каже, алея на българската военна слава.