Хан Кормисош 753г. – 756г.
В Именника е посочено, че хан Кормисош е управлявал 17 години, но в тях вероятно са включени годините, когато бил съуправител на Севар. За хан Кормисош се знае, че бил от рода Вокил – следователно от това време трябва да броим първия династичен преврат в българската история. Съставителят на Именника пояснява: „Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун“. В други варианти преводът на този израз изглежда така: „Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон“.
Приемем ли за точен първия вариант (което е най-логично), ще рече хан Кормисош е „изменил на управляващия род, т.е. отстранил хан Севар от престола, или иначе казано, узурпирал властта. Възможен е и друг вариант на тълкуване, в смисъл че хан Кормисош „сменил рода Дуло, след като починал последният представител на тази фамилия. В такъв случай промяната ще е станала мирно и без насилия.
Вторият превод – че хан Кормисош „променил името на рода Дуло – поставя много проблеми и е твърде неясен. Какво е наложило промяната на името на рода, след като от него произхождали такива забележителни личности като Кубрат, Аспарух и т.н.
При Кормисош започват продължителните българо-византийски войни – инициативата принадлежала на византийския император Константин V Копроним, който преселил в Тракия колонисти от Армения и Сирия. Същевременно императорът започнал да укрепява границата и да възстановява стените на разрушените крепости. През 756 г. хан Кормисош поискал данък за новоизградените крепости, но „пратеникът му не бил почетен“. В отговор хан Кормисош предприел поход срещу империята – войските му стигнали до „Дългата стена“ (тя се издигала на 40 км от Константинопол – от Черно до Мраморно море) и се изправили срещу столичните стени. Българите направили големи опустошения, но „императорът излязъл срещу тях и завързал сражение, обърнал ги в бягство, преследвал ги с всички сили и погубил мнозина“. В това поражение трябва да търсим причините за падането на хан Кормисош от престола – фактът, че следващият владетел е от друг род, подсказва, че хан Кормисош е станал жертва на заговор.
Управлението на хан Кормисош е забележително и от друга гледна точка – с неговото име се открива дългият списък от преврати и насилия в междуособицата в българската държава през втората половина на VIII век. Превратът, който открил на хан Кормисош пътя към трона, довел до сериозна криза в системата на политическото мислене и до презрение спрямо установените норми на държавен живот. Под съмнение бил поставен и принципът на монархичното начало, което изострило амбициите на могъщите прабългарски родове. Жертва на тези бурни политически страсти станал самият хан Кормисош.