Тодор Каблешков
1851г. – 1876г.

Биография

Родовото име Каблешкови произхожда от „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттам постепенно прякорът е приет като фамилно име.

Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г.

Ранно детство

Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена — жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я нарича „мама Пена“, е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин. По-късно баща му се жени за Ана Григорова и Тодор изгражда с нея силна приятелска връзка, която също спомага много за издигането на духа му на родолюбец и революционер. Още в най-крехка възраст има проблеми със здравето, но това никога не го спира. Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев (по-късно той побългарява името си на Веселин), брат на големия възрожденец Йоаким Груев. Тодор се отличава като добър и прилежен ученик.

Юношество

В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в престижното главно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж споровете с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни схватки. Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор случайно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира у дома разкървавен и с пукнат череп. В отговор на оплакването на Цоко Каблешкови и даскал Груев пред турските големци Тодор единствено е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като на частен ученик, за да не изостава с образованието си.

Именно тогава той проявява организаторските си способности, като основава ученическо дружество за просвета и знание „Зора“. Когато родителите му го изпращат в престижния Френски султански лицей Галатасарай в Цариград, той подава оставката си като председател и оставя указания за по-нататъшната дейност на дружеството. Цоко Каблешков, който се нуждае от верен сътрудник за разрастващия се бизнес убеждава хаджи Лулчо, че Тодор има нужда от по-сериозно образование и с взаимните им протекции той става ученик в изключително престижния за времето си френски лицей „Мехтеп Султание“ в Галатасарай. Това става през есента на 1868 г. в Цариград и Тодор Каблешков има възможността да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се запознава за пръв път с някои произведения на Любен Каравелов. В лицея се запознава с други ученици българи, като сред тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Заедно с тях прочита един стар и окъсан екземпляр на „Горски пътник“ на Раковски, смятан тогава за „бунтовна литература“. В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и именно след един бой с гърци той се отказва от името си Тодор (което е с гръцки произход) и настоява да се обръщат към него с българското Богдан. Проявява интерес към френската и руската литература, прави опити да пише стихове под силното влияние на Славейков. Според Вл. Свинтила е почти сигурно, че Тодор е превел „Тримата Мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. При пребиваването си в Цариград Тодор буквално е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, докато наблюдавал как султанът всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.