Руско-Турската война 1877г. – 1878г.
Обявяване на войната
Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев – Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.
За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).
Разположение на силите
Русия е способна да мобилизира по-многочислена армия, която до известна
степен е по-добре подготвена. Създадена е действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски oт 276 000 войника (командир, великия княз Николай Николаевич) се съсредоточават на левия бряг на р. Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич. За действия на Кавказкия фронт е създадена действуваща армия от 100 000 войника (командир, великия княз Михаил Николаевич).
Османска империя – Османските сили (командир, Абдул Керим Надир паша) имат в началото на м. юни 280 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Русия, както и предимството на изградени преди войната крепости. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по р. Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ, артилерийско въоръжение от Германия. За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70 000 войника (командир, Ахмед Мухтар паша).
Съюзници на Русия – На Румъния, Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът на техните армии и задачите им са определени съобразно с това разбиране.