Йоаким Груев

Обществена служба

В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и Иван Чорапчиев.

Участва в църковната борба. През 1868-1870 г. е помощник на пловдивския мютесарифин (окръжен управител. Председател на градския съвет в Пловдив (1871-1872), османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание е арестуван, обвинението е отхвърлено.

След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879-1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор.

През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.

От 1870 до 1874 г. списва „Летоструй или домашен календар“, издава и поредицата „Книжици за народа“. Автор е на голям брой учебници по различни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са широко разпространени в училищата. През 1858 година предлага да се празнува Денят на Кирил и Методий на 24 май като празник на българските ученици. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

Йоаким Груев умира в Пловдив на 1 август 1912 г.