Желю войвода 1828г. – 1893г.
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Автобиография
Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. През 1831 година семейството се премества в с. Карапча (днешно с. Маломир).
Един ден , когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село , двама турски башибозука яздещи коне ги забелязват и решават де се отбият до кладенецът под едно дърво в близост до тях . Сядайки под дървото единият турчин се обръща към сетрата на Желю войвода с думите : Гяурке вземи кофата от кладенеца и ела да ни напоиш ! Наливайки вода в устата на единият , тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите , когато той мигновенно се ядосва и прави опит да я изнасили , Желю войвода действа инстинктивно и в този момент с помоща на сърп с който е работил на полето , отрязва главите на двамата турчина .
Това става причина той да бъде подгонен , издирван и да потърси убежище в хайдушките чети .
Включва се в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но поради това, че го залавят, те не успяват да преминат река Дунав.
Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел (Еленски балкан). През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.
