Балканска война 1912 – 1913
Господство на гръцкия флот в Бяло море
От октомври до средата на ноември гръцкият боен флот овладява редица беломорски острови, в т. ч. Тасос, Самотраки, Тенедос, Хиос, Лесбос. Установявайки базата си на остров Лемнос на 14 октомври, гръцкият адмирал Павлос Кунтуриотис блокира Дарданелите и прекъсва морските комуникации между османските владения в Мала Азия и Македония. По този начин Гърция още в първите дни на войната печели господство в Бяло море и не позволява прехвърляне на турски войски за Солун. Османската източна армия, която се сражава срещу българите при Люлебургас и Чаталджа, е отслабена, защото е принудена да отдели сили за защита на Галиполския полуостров, а подкрепленията от Сирия и Палестина трябва да се придвижват по по-бавния сухопътен маршрут. След завладяването на Солун в края на октомври съюзниците използват егейски маршрути (през солунското пристанище) за изпращане на свои войски в Източна Тракия (7-ма рилска дивизия) и в Албания (срещу Шкодра).
Гръцкият успех по море е улеснен от факта, че в първите седмици на войната османското командване отрежда главните сили на своя флот за охрана на войските и военните доставки през Черно море, а в началото на ноември и за отблъскване на пристъпа на българската армия срещу Чаталджа с помощта на тежката корабна артилерия. Запазвайки контрола си върху проливите, турският флот пренася безпрепятствено войски срещу българите от Мала Азия в Източна Тракия. Едва в началото на декември – след примирието на фронта пред Чаталджа – турският флот прави опит да пробие блокадата на Дарданелите, но е отблъснат в битката при Ели (3 декември 1912 г.). Месец по-късно вторият опит също е отбит в резултат на битката при Лемнос (5 януари 1913 г.). Единствено крайцерът Хамидие успява да пробие блокадата и до края на войната безпокои гръцкия търговски флот и военни транспортни кораби в Бяло, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море.
Български и гръцки операции за завладяване на Солун
Гръцката армия започва настъпление от Тесалия към Солун на 5 октомври. В боя при Еласона на следващия ден гърците отблъскват прикриващия турски отряд и напредват до прохода Сарандапоро. В битката при Сарандапоро на 9-10 октомври малобройните турски войски са разбити и гръцката Тесалийска армия навлиза в долината на река Бистрица (Халиакмон). На 19 и 20 октомври тя извоюва решителна победа край Енидже Вардар, която и? открива окончателно пътя към Солун. Седмица по-късно (27 октомври) османският командир Тахсин паша предава града на принц Константинос.
Настъпващата от север българска Седма Рилска дивизия достига Солун няколко часа след гърците. Нейната офанзива започва на 5 октомври с овладяване на Царево село и Горна Джумая. Дясната и? колона завзема Кочани на 11 октомври, а централната и лявата – Кресненския пролом на 14 октомври, нанасяйки поражение на турския Струмски корпус. На следващия ден настъплението е спряно със заповед на командващия 2-ра съюзна армия генерал Степанович. Три дни по-късно (18 октомври) заместник-главнокомандващият на българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския генерал и нарежда на дивизията да настъпи към Солун. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27-ми, при капитулацията на Тахсин паша, се намират при Айватово, на 12 километра северно от Солун.
Поражение на османците в Родопите и Западна
Тракия
В първите седмици на войната българските съединения, дислоцирани в Централните и Източните Родопи – Хасковският отряд и левият фланг на Родопския отряд (1-ва бригада на 2-ра пехотна дивизия и 9-ти полк) – имат задачата да прикриват направленията през Чепеларе и Хасково за Пловдив срещу евентуална контраофанзива на османците, която би застрашила тила на настъпващите в Източна Тракия български армии. Затова до началото на ноември настъпателните действия на българите в Родопите са с ограничен обхват и целят завземане на по-добри позиции за отбрана.
На 8 октомври 1912 г. Хасковският отряд нанася поражение на турския Кърджалийски корпус и влиза в Кърджали. Турските войски под командването на Мехмед Явер паша се оттеглят в Мъстанли. Българите не го преследват, а след няколко дни по-голямата част от Хасковския отряд е прехвърлена към Одрин, за да вземе участие в обкръжаването на крепостта. За отбрана на средното течение на Арда са оставени малобройни прикриващи части (Кърджалийски отряд), които възпират контраатаките на Явер паша до началото на ноември.
До 8 октомври Родопският отряд завладява Дьовлен с цялата Тъмръшка област. Към 13 октомври отрядът овладява Пашмакли и околните села, а няколко дни по-късно прави неуспешен набег за прекъсване на железопътната линия при село Бук, между Драма и Ксанти. Отрядът се укрепява на достигнатите позиции и на 19-21 октомври отбива турското контранастъпление към Голям Палас и Смилян.
