Балканска война 1912 – 1913
В края на лятото на 1912 г. са направени последни опити за предотвратяване на въоръжения конфликт. На 25 септември, когато мобилизацията на войските на балканските страни вече е в ход, Австро-Унгария и Русия издават декларация, в която предупреждават, че няма да допуснат промяна на границите на Балканите, и обещават, че ще подновят усилията за реформи в Македония. На следващия ден черногорската армия напада Шкодренската крепост. На 30 септември България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор Цариград обявява война на съюзниците на 4 октомври. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 5 октомври, а Сърбия се включва два дни по-късно.
Военна подготовка
Мобилизационен резерв:
- България 714 000
- Сърбия 400 000
- Гърция 300 000
- Черна гора 30 000
- Балкански съюз 1 444 000
- Османска империя 1 000 000
Балканските съюзници са малки държави, зависими финансово от големите европейски страни (Франция, Германия, Австро-Унгария), с аграрна икономика (с изключение на Гърция, ориентирана изключително към външната търговия) и неразвита промишленост, неспособна да издържа дълготрайна война. Последното проличава по време на войната, когато българската и останалите съюзнически армии изпитват остър недостиг на облекло, снаряжение и боеприпаси. Османската империя страда от аналогични икономически и финансови слабости. Значителният ѝ превес в площ и население спрямо балканските държави е подронен от слабата администрация, националните противоречия, изостаналата икономика и недоразвитата транспортна мрежа.
Мобилизация и планове на Балканския съюз
Балканският съюз обявява мобилизация на войските си на 17-18 септември. Четирите държави вдигат на оръжие повече от 1,2 милиона души с над 2 000 оръдия. За числеността на „действащите“ армии, които участват активно в бойните действия, се сочат твърде различни цифри – от 632 000 до 750 000 войници и офицери. Въпреки че военните конвенции на България със Сърбия и Гърция съдържат някои конкретни договорености за съгласуване на действията, съюзниците не разполагат с общ план за бойните операции, а всяка страна действа по собствена преценка. По тази причина разпределението на силите не е оптимално и основната тежест на войната срещу Турция се пада на българската армия в Източна Тракия. Сърби и гърци съсредоточават своите войски за действие в Западния оперативен театър, който поради отдалечеността си от центъра на османската държава е второстепенен от военна гледна точка, но има първостепенно политическо значение, защото от развоя на военните действия в него зависи кой ще владее Македония.
България
Българската армия, мобилизирана през втората половина на септември, наброява около 600 000 военнослужещи с 1 116 оръдия. В Действащата армия, която провежда бойните операции, служат 366 000 войници и офицери. Останалите са разпределени в доброволческите, опълченските, допълващите и граничните части.Български бежанци от Османската империя, които не са приети в редовните войски, сформират Македоно-одринското опълчение с численост 14 670 души.
До 4 октомври главните сили на Действащата армия заемат позиции, както следва:
- Първа армия – 67 000 войници (към 8 октомври) под командването на генерала от пехотата Васил Кутинчев – е разположена по двата бряга на река Тунджа в района на Къзълагач, а щабът ѝ е в Ямбол. В състава ѝ влизат три пехотни дивизии: 1-ва под командването на генерал-майор Стефан Тошев, 3-та (генерал-майор Иван Сарафов) и 10-та (генерал-майор Стою Брадистилов).
- Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов, в състав две пехотни дивизии (8-ма, начело с генерал-майор Димитър Кирков, и 9-та на генерал-майор Радой Сираков), Хасковския отряд и Сборна конна бригада, заема изходни позиции в района на Търново Сеймен-Харманли.
- Трета армия – над 83 000 войници (към 8 октомври) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев – е съсредоточена източно от Ямбол — вляво и в отстъп от 1-а армия, с щаб в Стралджа. В състава ѝ влизат три пехотни дивизии: 4-та под командването на генерал-майор Климент Бояджиев, 5-та (генерал-майор Павел Христов) и 6-та (генерал-майор Православ Танев).